Hristo Pelitev Христо Пелитев , Вестник Стършел

  Един господар имаше много кокошки и слугите му ги хранеха добре. Само от време на време улавяха по някоя било за чорба, било да й подрежат крилата. Слугите са за туй – да събират яйцата и да подрязват крилата на хвъркатите. Оградили бяха двора на господаря си с висок зид, но пак имаше едно петле, дето прехвръкваше. То летеше …

  Веднъж главата на змията и опашката й се скарали. -Омръзна ми – рекла опашката – цял живот все подир тебе да се влача. Кога е за почит, тебе наричат мъдрата змия, а щом те подгонят, все мене хващат, все аз пострадвам. Искам и аз да повървя отпред, а ти да се повлачиш след мене да видиш хубаво ли е. …

  Един човек натоварил яко каруцата на добичето си, ала то било слабо, че и пътят бил лош – минавал през мочурливо място. Потеглило животното криво-ляво, но кога дошло до мочура, колелетата на каруцата затънали до главините в кал. Опъва добичето шия – душата му ще излезе, ала каруцата не се и помръдва. Какво ли не правил човекът, молил се …

  Едно време, когато хората били праведни, всяка година през нощта срещу Водици небето се отваряло колкото да мигнеш и пак се затваряло. И който го види, докато не се е затворило, и поиска нещо от бога – господ му го давал. Имало един човек, дето все си мислел как да стане главен. Все търсел връзки с бога и като …

  Като ходел по земята, господ минал покрай говедаря. Поискал му вода. -Ей там е кладенчето, – иди пий – рекъл му говедарят. -Виждаш, стар съм, синко, иди ми донеси – помолил се господ. -Сега говедата ми пладнуват и току-виж навирили опашки да пощръклеят. Не мога, дядо! – отказал говедарят. Отишъл господ при овчаря. Попитал го де има вода и …

  Едно време класът на житото започвал от корена та чак до върха, а не както сега. Жънели го с костури, понеже нямало сърп. Добре, ала една жена жънела нивата си, па имала дете в пелени и то се умурдарило. Жената взела, та обърсала детето с житото. Тогава господ се ядосал и рекъл: „Чакай аз да си взема класа, па …

  Казали веднъж на председателя, че петела, кучето и магарето напускат стопанството. Голяма работа – помислил си той – будилници имаме, кучета дал господ, а без магаре ще поминем! Тъй си помислил човекът, но му станало криво, дето животните му го напускат. Пратил да ги повикат. Пръв влязъл петелът. -Искам да чуя вярно ли е, че напускаш? – попитал го …

  Когато Господ направил Адама от кал и му духнал душа, Арахангел Михаил – вадидушникът, още не бил сътворен. Затуй Господ си рекъл: „Я да направя аз една другарка на Адам, та хем да го пере, хем да му вади душата да не съклетисва!” Повикал господ един ангел и му рекъл: „Слушай какво ще ти кажа, Ангеле! Нощес ще отидеш …

  Едно време, кога изпъдил Адама и Ева от рая, господ бил много ядосан, дето брали от ябълката му. Добре, ала минало му. Времето разкарало яда му и един ден рекъл: -Ще трябва да видя как живее Адам с тая хитра жена на шията. Свързва ли двата края, каква е челядта му? Един измежду ангелите рекъл: -Аз често минавам покрай …

  Ехе, отколе, Истината и Лъжата били сестри, ала много се мразели, карали и биели, та додеяли веднъж и на майка си. Затуй тя ги прокълнала: -Щерки – рекла, – като се мразите тъй, дано ви даде господ дял живот да се чувате, ала да не се виждате! И нивга да не се ожените. Още начаса господ ги престорил – …

  Имало на света един много беден, ала праведен човек. Живял до трийсетата си година некръстен. Кога навършил трийсет, тръгнал да дири кръстник. Вървял що вървял, срещнал го дядо господ. Попитал го къде отива. -Тръгнал съм да си търся кръстник, ама искам, който е праведен, той да ме кръсти. -Може ли аз да те кръстя – попитал господ. – От …

  Един заек бил много хитър. Живял доста години в едни гъсти трънаци. Лъжел кучето, въртял го и го премятал, както си иска. Рекъл веднъж заекът на кучето, като го гонело: -Ще ми хванеш цървулите! Ядосало се кучето на заека, ала ни може да го улови, ни да го прекара пред човека да го гръмне. Накрая кучето казало на човека …

  И тогава, кога вървял още пеш, господ не ходел никога сам по земята, ами вземал и светиите да гледат, да разговарят с хората и после да му кажат, ако има някоя кривинка, да я оправи. Като обикалял така, богатите го канели на гости да му се покажат с челяд и имане. Добре, ала имало един беден човек, толкова беден, …

  Едно време господ ходел по земята, па водел и дружина със себе си. С благи думи всички хвалили бога за делата му господни, само един му връзвал кусур. „Боже, викал, хубав е светът, от тебе създаден, ала не е право, дето едни не си знаят имането, а други голи и мокри лягат и гладни стават.” Господ се правел, че …

  Като направил света, господ по цял ден обикалял гори и поляни, радвал се на творенията си, но все му било криво, че няма кой да го похвали. Веднъж като се разхождал на слънце, мярнала се сянката му и господ викнал: -Стани, друже! И божията сянка се изправила, оживяла като човек до бога, но то не било човек, ами дяволът. …