Едип бик задирял кравите на воловете. Бил млад, силен и не се прикривал много. Отначало воловете си затваряли очите пред туй-онуй, ала хорските приказки засегнали волската чест. Събрали се воловете да съдят бика. Най-младият, що бил скопен най-скоро, рекъл: -Ние сме много, той е един. Да го скопим! След туй да го зажеглим в хомота, па да го питаме …

  Като си мътел пилета, гълъбът, без да ще, избутал едно от яйчицата си и то паднало на тревата. Наблизо била змията – веднага изпила яйчицето. Ядосал се гълъбът, решил да си отмъсти. Кога змията снесла своите яйца, той я издебнал и грабнал едно от тях. „Нека и нея да я заболи за яйцето й, както мене ме заболя за …

  Кога господ сътворил света, дяволът тръгнал и той да направи поне една животинка. Взел кал, месил я, мокрил я, накрая направил вълка. Духнал му душа, както видял да прави господ, ала вълкът не мръднал. Тогава се оплакал на господа, че не му оживява вълкът. Господ му рекъл: „Иди и му кажи: „Стани, вълчо, и хвани врага за крак! И …

  Един човек заправил къща, ала и гредите му, и камъните, и плочите за покрива – всичко било от криво по-криво. Едва придумал майстор да му работи. Добър човек бил майсторът, решил да опита. От тъмно до тъмно дялал греди и камъни и излющвал плочи за покрива, но от кривото право става ли? Само си загубил времето човекът. Провикнал се …

  Веднъж Петър видя Христа доста натъжен. -Какво ти е, господи, попита го Петър. – Болен ли си, или книжници и фарисеи те ядосват? -Петре, рече му Христос, като мой ученик те питам. Кажи ми защо след толкова века нашата права вяра не можа да си пробие път до всички! Позамисли се Петър и рече на Христа: -Кой ти е …

  Един господар имаше много кокошки и слугите му ги хранеха добре. Само от време на време улавяха по някоя било за чорба, било да й подрежат крилата. Слугите са за туй – да събират яйцата и да подрязват крилата на хвъркатите. Оградили бяха двора на господаря си с висок зид, но пак имаше едно петле, дето прехвръкваше. То летеше …

  Веднъж главата на змията и опашката й се скарали. -Омръзна ми – рекла опашката – цял живот все подир тебе да се влача. Кога е за почит, тебе наричат мъдрата змия, а щом те подгонят, все мене хващат, все аз пострадвам. Искам и аз да повървя отпред, а ти да се повлачиш след мене да видиш хубаво ли е. …

  Един човек натоварил яко каруцата на добичето си, ала то било слабо, че и пътят бил лош – минавал през мочурливо място. Потеглило животното криво-ляво, но кога дошло до мочура, колелетата на каруцата затънали до главините в кал. Опъва добичето шия – душата му ще излезе, ала каруцата не се и помръдва. Какво ли не правил човекът, молил се …

  Едно време, когато хората били праведни, всяка година през нощта срещу Водици небето се отваряло колкото да мигнеш и пак се затваряло. И който го види, докато не се е затворило, и поиска нещо от бога – господ му го давал. Имало един човек, дето все си мислел как да стане главен. Все търсел връзки с бога и като …

  Като ходел по земята, господ минал покрай говедаря. Поискал му вода. -Ей там е кладенчето, – иди пий – рекъл му говедарят. -Виждаш, стар съм, синко, иди ми донеси – помолил се господ. -Сега говедата ми пладнуват и току-виж навирили опашки да пощръклеят. Не мога, дядо! – отказал говедарят. Отишъл господ при овчаря. Попитал го де има вода и …