ТАЙНАТА НА СВЕТИ ИЛИЯ

 

Едно време светците слизали отгоре и ходели по земята пеш. Народът си искал от тях, на когото каквото му трябва – кому дъжд, кому слънце, кому вятър да опраши овошките. Най-много се молели на Свети Илия, понеже е по-гръмогласен, пък и той пуща дъжда и светкавиците. Народът мислел, че и господ му се бои на дяда Илия, затова и нему казвал кой от какво има нужда. Господ знаел тази работа и попитал Свети Илия:

-Я кажи, дядо Илия, какво иска народът?

-Сега – рекъл дядо Илия народът иска да има всякога кому каквото потрябва. Кога поиска слънце – слънце да има, кога поиска дъжд – дъждда има, а кога поиска жега и суша – и това да стане.

-Добре – рекъл господ. – Само кажи кой ще казва от какво има нужда народът – мъжът или жената?

Дядо Илия не бил мислил по този въпрос. Посъветвал се с хората и казал на бога, че и мъжът, и жената заедно ще решават от какво имат нужда в момента.

Сутринта Свети Илия се събудил рано-рано, от голяма горюлтия на земята. Карали се мъже и жени – надули му главата. Попитал най-напред мъжете какво искат:

-Слънце искаме – рекли му те. – Отиваме да косим сено. Дай ни слънце, доде окосим, доде изсъхне и доде го напластим на купи.

-Вие що искате? – попитал след туй жените.

-Ние искаме дъжд, дядо Илия, – рекли те – утре ще скубем гръсти и земята трябва да омекне. Сега каквато е, един стрък не можем отскубна.

Почудил се свети Илия кого да послуша. Отишъл при бога. Попитал го какво да прави.

-Не зная, дядо Илия – отговорил му бог. Сам виждаш – господ съм, ала и господ не може да угоди на всички.

Дядо Илия помислил да възрази на бога, но не посмял. Чак когато се прибрал в къщи си рекъл- „Боже, боже, какъв си ти господ, щом не можеш да у годиш на всички?!”

Но не казал това нещо на хората, за да не посее съмнения в бога.