ПРИТЧА ДОБИЧЕ НЕ ВРЪЩА

 

Един човек натоварил яко каруцата на добичето си, ала то било слабо, че и пътят бил лош – минавал през мочурливо място. Потеглило животното криво-ляво, но кога дошло до мочура, колелетата на каруцата затънали до главините в кал. Опъва добичето шия – душата му ще излезе, ала каруцата не се и помръдва. Какво ли не правил човекът, молил се на животното, тикал с рамо отзад да му помогне, но добичето не могло да изтегли товара от калта. Не щеш ли, покрай него минал друг човек. Отивал да брули орехи и носел на рамото си един добре окастрен прът. Рекъл:

– Ще ти помогна да измъкнеш каруцата от калта, но ще трябва да поведеш добичето за юларя и да го мамиш с един къшей хляб.

Човекът се съгласил. Взел къшей хляб – мами добичето с него. През това време онзи изпънал животното с якия прът, то подскочило, ще изскубне тегличите.

И дали за хляба, или от якия прът, но като го дървосал още веднъж, добичето изтеглило каруцата из калта.

– Слушай – рекъл онзи, дето отивал да брули орехи, – от мене да знаеш тази притча: „Когато товарът е голям, а пътят лош, или добичето трябва да ти е яко, или прътът ти да е як! Едно от двете”.

Добре, ала скоро след туй се поминало добичето на човека.

Заплакал той и тъй занареждал: „Боже, викал, прав беше оня с пръта и притчата му беше права, ала кажи ми какво да сторя, господи, като притча добиче не връща?”