Hristo Pelitev Христо Пелитев , Вестник Стършел
Един господар имаше много кокошки и слугите му ги хранеха добре. Само от време на време улавяха по някоя било за чорба, било да й подрежат крилата. Слугите са за туй – да събират яйцата и да подрязват крилата на хвъркатите. Оградили бяха двора на господаря си с висок зид, но пак имаше едно петле, дето прехвръкваше. То летеше по-високо от другите и веднъж видя отвръх зида как слугите заклаха на пъня шарената голошийка. И разказа туй ужасно нещо на кокошките, ала слугите го чуха и още същата вечер загащиха петлето. Докато крекне – уловиха го. Как не се бореше след туй горкото петле – биеше с криле, кълвеше, ала напразно. Подложиха и неговата шия на пъня – и няма го вече петлето. Уплашени, кокошките крякаха из двора, наричаха слугите всякак: хитреци, измамници, джелати.
– Отиде си най-доброто ни петле! – плакаха кокошките чак до вечерта.
Сутринта, като ги пуснаха от курника, слугите им хвърлиха трохи от снощната трапеза и осмукани кости. Кокошките се затириха и най-напред оглозгаха костите на петлето. След туй обраха трохите и щастливи закъкриха из господарския двор. Доволни, те възпяваха щедростта на слугите.