ПРИКАЗКА ЗА ПРИКАЗКАТА

 

Имало едно време двама братя, що не цепели басма никому. Казвали истината на болярите, че и на царя дори. Добре, ала болярите ги намразили за туй нещо и придумали царя да ги махне от царството. Той го сторил. Хвърлил братята в средата на морето. Девет дена и девет нощи се борили те с вълните и накрая, кога силите им се свършвали вече, извила се такава буря, че грабнала братята заедно с вълната, върху която били, и ги понесла към небето. Носила ги бурята чак досами града им и ги пуснала.

Когато ги видял да слизат от небето, народът се смаял, тръгнал след тях и ги изпратил до портите им. Тозчас се събрали и болярите при царя:

-Царю – рекли, – тези море ги не дави, а небето ни ги връща!? Къде да ги денем?

-В огъня! – рекъл царят.

Тогава силни стражи подкарали двамата братя към площада, където болярите гласяли клада.

Най-напред вързали братята на един висок дървен стълб, а подир туй струпали сухи дърва под тях. Когато кладата била готова, сам царят приближил със запалена вощеница и сухите подпалки запращяли от нейния пламък. Малко подир туй огънят близнал кладата отвред и тя се скрила в светлините на пламъците и гъстотата на пушека. И тогава станало чудо.

Когато облакът дим се разсеял, изуменият народ три пъти потъркал очите си и пак видял двамата братя живи. Те идели от изгорялата клада срещу болярите и ги гледали в очите, без да мигнат. Гледат и идат.

-Боже,- ревнали изплашените боляри, – какво да правим с тези, дето ни море ги дави, ни огън ги гори?!

Съвещавали се дълго. Накрая станал най-хитрият болярин.

– Царю, и вие боляр- казал, – стар съм аз и вече си отивам, но да знаете от мене, че има по- страшно нещо от водата и от огъня. Затуй аз казвам: да пуснем слух сред народа, че братята са царски хора и че ти, царю, нарочно си правил всичко! Хвърлял си ги нарочно в морето и на клада и нарочно си ги изпращал да дирят резилите на болярите и твоите… И да подшушнем още, господарю, че за всичко това си плащал на тези двама твои царски хора по хиляда жълтици на месец…

Ахнали царедворците, като чули тези думи. Послушали хитрия болярин и пуснали всичките тез слухове из цялото царство. И мълвата, че братята са платени царски хора излязла по-силна от водата и огъня. И погубила двамата братя в очите на народа.

Тъй болярите се отървали от тях, но останала приказката, с която никои боляри не могат да се преборят.