ПРИКАЗКА ЗА ОПАШКАТА НА ЗМИЯТА

 

Веднъж главата на змията и опашката й се скарали.

-Омръзна ми – рекла опашката – цял живот все подир тебе да се влача. Кога е за почит, тебе наричат мъдрата змия, а щом те подгонят, все мене хващат, все аз пострадвам. Искам и аз да повървя отпред, а ти да се повлачиш след мене да видиш хубаво ли е.

-Не си права! – отвърнала й главата. – Ние сме едно. Аз мисля за тебе, аз те пазя, а кога човек рече да се разправи с нас, първом гледа главата на змията да смачка, мене да погуби.

-Може и тъй да е, ала мене повече ме боли, защото по-дълго умирам – възразила опашката, – когато ти вече си смачкана, аз продължавам да се бъхтя о камъните, бера душа часове след тебе.

-Ти живееш, докато аз съм жива и умираш, когато аз умра – убеждавала я главата, но опашката все не се съгласявала.

Накрая, като по-умна, главата решила да й угоди. Съгласила се опашката й да я води. На другия ден рано-рано се повлекли – опашката отпред – главата след нея. Мало и голямо излязло да види туй чудо.

Опашката, нали си е по-тънка, провира се през тесни места, дето главата едва се промъква ни жива, ни умряла. Влачила опашката главата през трънаци и камънаци без цел и посока, докато попаднала пред очите на таралежа. Като видял туй противоестествено нещо – змията да върви срещу него с опашката си, таралежът се уплашил. Понечил да побегне, ала си рекъл: „Винаги съм надвивал змията колкото и мъдра да е. Какво от туй, че идва с опашката си към мене? Тъкмо това ми трябва!” Като си рекъл тъй, таралежът захапал опашката на змията и се свил на кълбо. Направил това много по-лесно от друг път, защото опашката ни има очи да види, ни ум да се предпази. Като влязла в устата на таралежа и я заболяло силно, опашката виком се замолила на главата да й помогне. Ала какво може да помогне главата на змията, когато опашката й е в устата на таралежа? Рекла главата:

-Пусни ме, таралежко, рекла, моля ти се. Пуснах я тя да води, а аз се повлякох подир нея. Карахме се кой след кого да върви и аз взех, че й угодих.

-Не мога да ти помогна – рекъл таралежът, защото и мъдра да е, и на змия да е дори, щом една глава се остави да я води опашката й, тя загива.

И я изял. Не й угодил, понеже угаждането води до такива басни.