Когато Господ направил Адама от кал и му духнал душа, Арахангел Михаил – вадидушникът, още не бил сътворен. Затуй Господ си рекъл: „Я да направя аз една другарка на Адам, та хем да го пере, хем да му вади душата да не съклетисва!” Повикал господ един ангел и му рекъл: „Слушай какво ще ти кажа, Ангеле! Нощес ще отидеш при Адама и докато спи ще му извадиш едното ребро от лявата страна, откъм сърцето. Ала внимавай да не го разбудиш! Полекичка ще му извадиш реброто и ще ми го донесеш тука.”
Ангелът се поклонил на господа и прехвръкнал до Адама. Полекичка, както му заръчал господ, извадил реброто. Адам спял и не го усетил. Тозчас ангелът се върнал обратно при господа да му дал реброто, ала през туй време господ заспал и ангелът не посмял да го събуди. Застанал до вратата да чака. Те ти го идва и дяволът. Пита: „Защо седиш пред вратата, ами не влезеш вътре”? Ангелът му казва, че господ спи и не смее да го събуди. Тогава дяволът го попитал какво държи в ръката си. „Това е реброто на Адама” – отвърнал му ангелът. „Моля ти се, ангеле, дай да го видя какво е” – замолил се дяволът.
Ангелът се излъгал и му го дал, а дяволът веднага побягнал с реброто. Ангелът го подгонил, но нали дяволите са по-бързи, ангелът едва го хванал за опашката кога се намъкнал в една дупка. Дяволът тегли навътре, ангелът навънка, докато дяволската опашка се откъснала и останала в ръцете на ангела. „Ами сега как ще дам това нещо в ръцете на господа – викал си по пътя ангелът. – Ако му призная, както си беше, ще ме изпъди от рая”. Накрая решил, ако го попита господ това ли е реброто, да каже това е.
Когато отишъл с дяволската опашка при бога, господ още спял. „Ще го събудя, па каквото ще да става” – рекъл си ангелът и започнал да вика: „Господи, господи…”
-Донесе ли реброто – попитал сънен господ.
-Нося го, господи – излъгал ангелът.
Тогава господ мижейки, още сънен, рекъл: „Хайде върви си, това що ти е в ръцете, да стане що съм рекъл.”
Тъй била създадена жената – от лъжата на ангела, от опашката на дявола и от невниманието на господа.