Някога си, отколе, нямало никакви светци. Всички били обикновени хора. И царете им били обикновени. Ходели на лов, водели война и сами орели нивите си. Цариците им предели на хурка, дъщерите им тъчели платно и тъй се обличали. Хората не били твърде набожни. В черквите им нямало ни една икона за цяр. Признавали само един господ и нали не го били виждали никога в лице, бояли му се. Прочитали след грях някоя молитва, но иначе си блажели в пости, грешели с ближния и се трудели да придобият повече благо, като всички. Живели си хората тъй, докато един ден при тях допаднал кой знае откъде пришълец. Да речеш, не бил млад, космат един такъв, не можеш да му познаеш възрастта. Пие и за умрелите, ала от бога бил надарен с голямо умение. Рисувал. Можел да изпише птичка кога хвърчи и дете, както се смее до цицата на майка си. Животни всякакви също рисувал, но най-отръки му идвало да изписва лица на човеци. Завъртял се първо около двореца, че цариците и жените на богатите, а и дъщерите им, обичат все да се върти някой около тях, да ги рисува и да им се радва. А пришълецът ги рисувал от хубави по- хубави. За повече пари, а понякога и за малко любов изписвал знатните жени и момичета по-красиви от съперничките им. А то на жена какво друго й трябва? Жена се затрива да бъде по-хубава от съперницата си!
Нещеш ли, покрай жените и мъжете се заинтересували от пришълеца. Зер и те са от жена раждани, и те искат да ги рисуват. Отворила се голяма работа на художника.
Спазарил се за бая пари да изографиса и черквата. И нали бил умен, пришълецът нарисувал господа бога в лицето и дрехите като самия цар! Тогава хората за пръв път видели на кого прилича господ. Дотогава не знаели. След туй художникът изографисал царския син като малкия Исус, царицата като Дева Мария, а болярите изписал по стените на църквата като апостоли. Знатните и богатите, макар да били развратници и тайни ракиджии, рисувал ту като светци, ту като ангели. Слагал ореоли на безжалостни лихвари и майстори на лъжливи кантари, а между светците могли да се видят и прекупвачи на крадено.
Като гледал по иконите кой му е господа и кои са светиите му, народът станал атеистичен и вярата му бая намаляла. Добре, ала художникът си получил платата и отишъл да изографисва други черкви. И сега, като ме питате откъде са произлезли господ, апостолите и светиите, да ви кажа: от четката на художника са произлезли! А някои мислят, че ги е имало.