НЕКРЪСТЕН ЧОВЕК

 

Имало на света един много беден, ала праведен човек. Живял до трийсетата си година некръстен. Кога навършил трийсет, тръгнал да дири кръстник. Вървял що вървял, срещнал го дядо господ. Попитал го къде отива.

-Тръгнал съм да си търся кръстник, ама искам, който е праведен, той да ме кръсти.

-Може ли аз да те кръстя – попитал господ. – От мене по-праведен няма!

-Кой си ти?

-Аз съм господ!

-Ама ти ли си господа ни? – учудил се човекът. – Добре, че си каза, иначе щях да се излъжа да те взема за кръстник. Ти си най-големият грешник на тоя свят.

-Как ще съм грешник, като аз съм господ? Другите грешат пред мене и аз ги съдя. Мене кой ще ме съди?

-Тъкмо защото никой не те съди, най-много грешиш. Затуй те не ща за кръстник – рекъл му човекът и си продължил пътя.

Като повървял бая време, срещнал един старец с бяла брада, ама по-млад от господа. Разговорили се кой накъде отива и човекът казал и нему, че си търси праведен кръстник.

-Я да те кръстя аз – рекъл старецът – от мене къде по-праведен ще намериш?

-А ти кой си? – попитал човекът.

-Аз съм Свети Петър.

-И теб те не ща за кръстник – рекъл му човекът – и ти си грешен. Едни хора вреждаш в рая, други оставяш в пъкалото. Всекиму според рода и познанствата. А аз искам такъв кръстник, който да е справедлив за всички. Да няма за него ни баща, ни майка, ни свети Петър, ни свети Илия.

-Тогава няма да намериш никога праведен кръстник – рекъл Свети Петър, – щом смяташ светиите за грешници – аз не виждам никакъв праведен човек!

-Ще търся, па ще видим! – рекъл човекът и оставил светията да се чуди.

Вървял, вървял и накрая срещнал едно напето момче с широк колан на кръста, със сабя на колана и желязна шапка на глава.

-Добра среща, побратиме – поздравило го момчето, – накъде тъй?

-Некръстен съм, та съм тръгнал по света да си диря кръстник, ама искам да е праведен – казал и нему човекът.

-Ако искаш, да те кръстя аз, може ли? – попитало го момчето.

-Не те зная кое си.

-Аз съм Арахангел Михаил.

-А, ти ли си, вадидушниче! Я чакай и на тебе да кажа. И ти не си праведен!

-Как да не съм праведен?! – засегнал се Арахангел Михаил – за мене няма нито бедни, нито богати, на всички прибирам душите. Никой, който се е родил, не оставям върху земята.

-Туй е вярно – съгласил се човекът – прибираш и бедни, и богати, ала когато извадиш душата на сиромаха, сиромаси остават и жена му, и децата му. А кога прибереш душата на богатия – той оставя на жена си и челядта си пари, къща и всякакви предимства, за които не са се трудили. Късно идваш, Арахангеле – чакаш да си оправят положението и тогава. Затуй те не ща и тебе за кръстник – завършил човекът. И като не можал да намери праведник да го кръсти, останал некръстен.

Тъй произлязъл първият атеист.