НАЙ-ДОБРОТО КУЧЕ

 

Един заек бил много хитър. Живял доста години в едни гъсти трънаци. Лъжел кучето, въртял го и го премятал, както си иска. Рекъл веднъж заекът на кучето, като го гонело:

-Ще ми хванеш цървулите!

Ядосало се кучето на заека, ала ни може да го улови, ни да го прекара пред човека да го гръмне. Накрая кучето казало на човека какво му рекъл заекът. Ловецът рекъл:

-Утре ти ще вървиш след мене и няма да се обаждаш! Чак като му светя парастаза, ще идеш да ми го донесеш.

Тъй и станало. Човекът, нали е по-умен от кучето и по не бърза от него, намерил заека под най- гъстия трън, вдигнал го и гръмнал. Чак когато ритало да умира, кучето залаяло, настигнало го и го хванало за крака.

Рекъл му заекът:

-Добре бях, докато ме лаеше, та ми пращаше хабер с гласа си да се пазя. От човека нищо не може да се уварди. Той пипа мълчешката.

-Да знаеш – рекло му кучето накрая, – че от човека по-добро куче няма на тоя свят.