МАГАРЕШКИ КЪСМЕТ

 

Казали веднъж на председателя, че петела, кучето и магарето напускат стопанството. Голяма работа – помислил си той – будилници имаме, кучета дал господ, а без магаре ще поминем! Тъй си помислил човекът, но му станало криво, дето животните му го напускат. Пратил да ги повикат. Пръв влязъл петелът.

-Искам да чуя вярно ли е, че напускаш? – попитал го председателят. – И защо? Зърно ли няма по двора, или кокошките не ти харесват?

-Напускам, другарю председател – потвърдил петелът. – Зърно има навред – с лопата да го ринеш и кокошките ми харесват, но не мога да остана. Обиден се чувствам, щом искаш да знаеш истината!

-Обиден? От какво?

-Да ти кажа, като питаш. Аз, другарю председател, сутрин кукуригам, кукуригам, а вие не ставате. Спи-и-и-те си и не ме имате за нищо. Безполезен се чувствам и затуй ще отида при хора, които ценят кукуригането.

-Щом е тъй, иди! – пуснал го председателят и наредил да влезе кучето.

Влязло то, омърлушено, не поглежда председателя в очите.

-Ти пък, Шаро, защо? – попитал го председателят. – Сега сме само двама. Кажи малко ли мръшляк закачаш около нас? След всяка другарска среща мешината ти се надува като кубе. Кажи от какво си недоволен?

-Не ща да си кривя душата, другарю председател, всеки ден има банкети и аз, като всички, преяждам много – признало кучето, – но не мога да остана там, дето не ми обръщат внимание.

-Как тъй не ти обръщат внимание?

-Ами така на! Аз си ла-а-а-а-я, хората си крадят кооперативното! Защо да лая тогава?

-Прав си! Иди да лаеш другаде! – отпратил го бързо председателят и отворил вратата да влезе магарето.

Влязло и то.

-Слушай, Марко – посрещнал го председателят, – ако мислиш да ме плашиш с напускането си, няма да можеш. Орем с машини, ще минем без едно магаре! Докривя ми обаче, като научих, че и ти бягаш от стопанството. Какво ще си рекат за мене в съседните села? Прокуди животните, ще си рекат.

Я нека петела и кучето да вървят да пасат патките, а ти си остани при нас. Всички те познаваме, може и в управата да те вредим.

-Не мога, другарю председател! – рекло магарето.

-Защо, лошо ли ще ти е?

-Няма да ми е, но се отказвам. И без това са много такива като мене в управата. Нека си остана само магаре, другарю председател! – замолило се магарето.

Председателят се позамислил, па дал и нему пътя да дири магарешкия си късмет.