КОЙ ВКАРВА ДЯВОЛИТЕ В РАЯ

 

И тогава, кога вървял още пеш, господ не ходел никога сам по земята, ами вземал и светиите да гледат, да разговарят с хората и после да му кажат, ако има някоя кривинка, да я оправи. Като обикалял така, богатите го канели на гости да му се покажат с челяд и имане. Добре, ала имало един беден човек, толкова беден, че имал само две шепи брашно и една кокошчица, насадена да мъти. Искало му се на сиромаха да покани господа и да измоли нещо – я служба, я имот, та да се възмогне, – ала се чудел с какво да гости бога, като квачката ни е за клане, ни за вдигане от яйцата. Казал на жена си, че му се иска да покани бога.

– Ти луд ли си – рекла жена му, – не видиш ли, че ний няма какво да ядем. На какво ядене ще каниш гости, я виж колко са!

-Аз ще поканя само господа! Ти ще набереш киселец за чорбица, питка ще омесиш от брашънцето и така ще го нагостим. Пред бога не мога да се докарвам. Той знае как ни е благословил – да види сега що ядем и как поминуваме.

-Боже, господ на киселец кани ли се?! – рекла жената, – яйца барем да имаше, а то и стол нямаме. Къде ще го туря да седне?

Попрепирали се тъй, както става между мъж и жена, кога единият иска нещо, а другият не дава. Накрай жената послушала мъжа си. Набрала киселец, сварила чорбица и опекла питката.

-Отивам да го поканя. Един човек и той стар колко ще изяде? Стига му паничка чорбица – рекъл мъжът. И още рекъл-недорекъл, те ти го и господ на прага. И не сам, ами с всичките му дванайсет апостоли.

-Олеле, какво ще правя толкова народ? – хванала се жената за главата. – Де ще намеря хляб да нахраня тринайсет души, все мъже?!

Като ги видял уплашени и двамата, господ ги благословил и яденето и то станало за петнайсет души. Похвалил и жената, че омесила хубава питка и сколасала чорба да свари.

Докато си яли и приказвали, бог попитал мъжа как свързва двата края, има ли стока, иска ли служба или работа някаква.

Мъжът рекъл:

-Дядо господе, ние сме много бедни с жената, ала нашият живот мина вече тука на земята. Ако речеш да ни правиш нещо добро с жената, осигури ни барем една рогозка, ако не и за жената, барем за мене. Та кога дойда горе да си имам една рогозка местенце в рая. Да си поживея и за тоя свят!

-От мене имаш една рогозка място хем в средата на рая.

Както си седели, Свети Петър пошепнал на сиромаха:

-Искай от господа да ти даде и една ябълка, ама такава ябълка, че рече ли някой да откъсне плод от нея, ръката му да залепне и да не може да се отлепи, докато ти не кажеш.

Сиромахът послушал Свети Петра и поискал от бога. Господ нямало накъде, харизал му такава ябълка и от себе си му подарил едни карти за белот. Благословил го кога играе с тях, да надиграва и най-големите комарджии.

Наяли се гостите и пак тръгнали да гледат право и криво по земята, а жената захванала да мърмори на мъжа си, че нищо не изпросила от бога – язък за киселеца. Карала се защо не поискал да станат чорбаджии, а мъжът й рекъл:

-Море, знам те аз защо искаш да си чорбаджийка! Да ми харчиш парите и да се заглеждат у тебе людските мъже!

Препирали се до трети петли и едва тогава заспали. Сутринта мъжът грабнал картите и де що имало комараджии по този край, загубили всичко, що заложили.

Тъй сиромахът, като играл с благословените от бога карти, се повъзмогнал, постегнал си къщата, заприличало му на човек. Започнали даже да пият с жена си лимонада в празничен ден.

И тъкмо тогава при него дошъл Арахангел Михаил. Казал му да се приготви да умира.

-Аз тъкмо живнах, и ти искаш да мра – рекъл му човекът, – остави ме на божия свят барем десет години – замолил се той.

-В тая работа пазарлък няма – казал Арахангел Михаил. – Стягай се, ще ти вадя душата.

-Щом не мога да се отмоля, чакай барем да се простя с жената и със стоката си – помолил се човекът.

Арахангел Михаил, нали му бил идвал на гости с бога, нямало как, оставил го да се прости. Докато чакал, загледал се в ябълката. Тя се била изчеснала от плод. Арахангел посегнал да си откъсне, че да си разкваси устата от дългия път, ала щом пипнал ябълката и ръката му залепнала о нея, не може никак да я отлепи. Завикал:

-Аман бе, приятел, не мога да си отлепя ръката, ела да ме оправиш.

– Ти си голям типигьоз, ей! – рекъл му човекът. – Хем си дошъл да ми вадиш душата, хем ме караш да ти отлепвам ръката. Помисли си за какъв ме имаш! Ако ме оставиш тука да поживея още десетина години, прощавам ти, иначе да пукнеш от глад и жега, хич няма да ми е жал. Ако иска, нека господ дойде да те отлепи. Аз ще го моля и ще измоля от него повече живот.

Арахангел Михаил се поразмислил и му подарил не десет, а тридесет години и човекът го отлепил от ябълката да си гледа другите божи работи, че много се били натрупали на главата му.

Точно след трийсет години една заран рано – рано, душевадецът дошъл пак. Рекъл на сиромаха:

-Айде сега, приятел, вече няма лъжа! Ядох доста конфуз от бога преди трийсет години, но днес няма пазарлък.

Човекът видял, че не може да се отмоли, затова турил картите за игра в пояса си и тръгнал с арахангела. Чувал, че в рая са най-големите картаджии. Ни се простил с жена, ни със стока, така, чакто си ходел, паднал, и душата му отишла горе…

Като стигнали с душевадеца небето, най-напред минали покрай пъклото. Там било почерняло от дяволи. Веднага хванали човека и го задърпали към вечните мъки. Те го дърпат, ангелът го тегли към рая – ще го разкъсат. Отнели сиромаха най-сетне от ангела и го повели към пъклото. Тогава човекът им вика:

-Вие добре ме дърпате да живея във вашата управа, ама дайте най-напред да видим има ли тук барем един свестен комарджия да си премерим силите. Ако ви надиграя ще си ходя в рая, ако вие ме надиграете – водете ме, където искате.

Дяволите, нали е за комар, веднага се съгласили и един начаса седнал да играе срещу човека. Играли, играли – човекът го надиграл. Заробил дявола. Другите, като гледали, че паднал другаря им, ядосали се много, защото той бил най-големият дявол. Седнал да играе срещу друг човека, после трети – заробил и тях. Все ги заробвал сиромаха и ги направил до дванайсет заробени дявола, колкото са апостолите. Па си турил картите в джоба, повел робите със себе си и стигнали вратите на рая. Сиромахът почукал и рекъл:

-Свети Петре, я отвори, аз си дойдох вече!

-Чакай да видя в тефтерите, може и да не си за рая – рекъл Свети Петър.

-Как да не съм за рая? – зачудил се човекът – нали когато ми идвахте на гости с господа, той ми обрече една рогозка на най-хубавото място, в средата на рая.

-Ти ли си, грешниче! – рекъл Свети Петър, и отворил вратата. – Ама ти защо не си сам? Рогозката е колкото за тебе.

-Рогозката е колкото за мене, ама ги водя тия дванасет дявола да играем карти. Инак какво да чиня в рая? Казаха, всичко има в рая наготово, никой там не работи, рекох барем карти да играем.

-Не мога да те пусна с тия дванайсет души – заинатил се Свети Петър. – Ти ще влезеш и ще си лежиш на рогозката, а тия да си вървят, откъдето си ги довел!

-А бе, Свети Петре, а бе ключарю – рекъл човекът, – ти забрави ли, дето поканих само бога на гости, а вие ми се надовлякохме всичките дванайсет апостоли?! Аз бях сиромах човек, нищо нямах и пак ви се отсрамих, а вие сега рай имате и не можете да приберете дванайсет души.

Свети Петър се видял в чудо и ги пуснал всичките.

И тъй, нали бил праведен и имал връзки с господа и светиите, сиромахът вкарал първите дванайсет дяволи в рая.

Оттогава дванайсетте апостоли и дяволите в рая станали по равно. Затуй, когато се решава нещо, надделяват ту едните, ту другите, – зависи към кои ще се присъедини господ.