Слънцето искало да се жени, па отишло при бога и го пита:
-Искам да се женя, господи, бива ли?
-Да видим! – рекъл господ и пратил да повикат дявола.
Дошъл рогатият.
-Слънцето напира да се жени, бива ли?
-Ти си господ, ти знаеш бива ли! – не искал да му каже дяволът.
Станал той, отвързал си магарето. Господ изпратил след него една пчела да чуе какво ще рече из пътя.
Стигнал дяволът една река, па рекъл па магарето си:
-Пий, Марко, пий, че господ ще ожени слънцето, ще се народят много слънца и всичко ще изсъхне.
Бръмнала пчелата право при бога и казала:
-Не бива да се жени слънцето, че ще изгори земята.
Господ я чул, па рекъл:
-Ние дявола ли ще слушаме за нашите работи! Той да си гледа пъклото!
И се оженило слънцето. И синовете му се оженили. И на синовете синовете им. И се навъдили много слънца.Тогава настанала сушата.