ЗАЩО СМЕ КАТО КУЧЕТО

 

Едно време класът на житото започвал от корена та чак до върха, а не както сега. Жънели го с костури, понеже нямало сърп. Добре, ала една жена жънела нивата си, па имала дете в пелени и то се умурдарило. Жената взела, та обърсала детето с житото. Тогава господ се ядосал и рекъл:

„Чакай аз да си взема класа, па да им остане само сламата да се бършат с нея гладни, колкото щат!” И така, както си бил на нивата, класът на житото започнал да се смалява, аха да остане само слама. Майката на детето била завела на нивата едно куче. Като видяло, че ще изчезне всичкия клас и че ще остане само сламата, то извикало: „Боже, боже, остави поне за мене малко от класа!”

И господ оставил да расте малко класец на върха на житото – за кучето.

Оттогава ние ядем хляба на кучето и затуй между нас има хора като него.