ЗАЩО ДЯВОЛЪТ Е С ЕДИН КРАК

Кога господ сътворил света, дяволът тръгнал и той да направи поне една животинка. Взел кал, месил я, мокрил я, накрая направил вълка. Духнал му душа, както видял да прави господ, ала вълкът не мръднал. Тогава се оплакал на господа, че не му оживява вълкът. Господ му рекъл: „Иди и му кажи: „Стани, вълчо, и хвани врага за крак! И той ще оживее”. Дяволът отишъл при вълка, но не му рекъл – „Стани, вълчо, хвани врага за крак” – ами му казал:

„Стани, вълчо, хвани бога за крак”. И вълкът пак не оживял. Тогава ще не ще, дяволът кандисал да му рече думите, които господ го научил. Като се боял да не го хване за крака, той отнесъл вълка при една река и нагазил, па рекъл: „Стани, вълчо, хвани врага за крак”. Вълкът тозчас скочил, хванал дявола за единия крак и му го откъснал.

Оттогава дяволите ходят с един крак и пак никой не може да ги изпревари. Особено когато търчат към господа.