ЗАЩО БИЛИ СЪЗДАДЕНИ КУЧЕТАТА

 

Едно време господ ходел по земята, па водел и дружина със себе си. С благи думи всички хвалили бога за делата му господни, само един му връзвал кусур. „Боже, викал, хубав е светът, от тебе създаден, ала не е право, дето едни не си знаят имането, а други голи и мокри лягат и гладни стават.” Господ се правел, че не чува и нищо не викал.

Минали край гробища някакви, пълни с хроми и сакати и с изюдени люде. Било задушница и нещастниците чакали подаяния за умрелите за да залъжат глада си. „И туй не е хубаво, господи!” – обадил се пак онзи, ала господ пак се направил че не дочува. Дошли тогава до края на гробището. Гробари ровели умрели. Слагали ги в общ трап един връз друг и всичките били голи. Нямали риза на гърба си. „Господи – обадил се трети път човекът, що връзвал кусури на бога, – бива ли такава да ти е наредбата – едни да имат пълни ракли с ризи всякакви, а тия тука голи да ги заравят? Грешиш, господи!

-Ти грешиш, понеже нищо в живота си не си направил, а само търсиш грешките господни – разсърдил се накрая господ и хвърлил ръкавиците си по тоя, дето му връзвал кусур.

-По него! – рекъл бог на ръкавиците си.

Те тозчас се превърнали на кучета и подгонили кусурджията.

Та затова господ създал кучетата – да не се приказва за грешките му. За всяка грешка и по едно кутре да я пази.