Имало в рая едно криво нещо и Господ поръчал на Свети Петър да го изправи. Зачудил се Петър как да постъпи, че бая криво било нещото. Решил да забие в земята един прав кол и да го привърже о него. Завързал го здраво за кола, но след година нещото не само не се оправило, ами и колът се изкривил също като него. „Суров беше колът – затуй се е поддал”, помислил Свети Петър и превързал кривото неща за сух кол. Гледа, на другата година светията сухият кол на земята. Като го дърпало към кривините си, кривото нещо не могло да го превие, ами го счупило. Замислил се Свети Петър как да изпълни божията заръка, па накрая сам застанал вместо кол до кривото нещо. Превързал на няколко места нещото о себе си и зачакал то да се изправи. Чакал бая време. Минал край него господ. Вика му:
-Петре, какво е станало с тебе? Изкривил си се до това криво нещо като кобилица. Защо тъй?
Отговорил Петър на бога.
-Защото даже в рая кривите неща изкривяват човека и дори светеца изкривят, господи…
Не рекъл нищо господ на Петра.