ГЛАВЕН

 

Едно време, когато хората били праведни, всяка година през нощта срещу Водици небето се отваряло колкото да мигнеш и пак се затваряло. И който го види, докато не се е затворило, и поиска нещо от бога – господ му го давал.

Имало един човек, дето все си мислел как да стане главен. Все търсел връзки с бога и като гледал другите главни, сърцето му треперело от завист. Та се наканил да изварди, когато се отвори небето и да поиска от бога да го направи главен.

Срещу Водици той още отрано се приготвил да варди и за да може да гледа по-добре, проврял главата си през едно прозорче. Прозорчето било тясно, та главата му била приклещена, ама той нали е за главен – търпи и чака. И все си вика: „Главен, главен, главен”. И не щеш ли, господ чул и го направил главен. Добре, ала забелязал подир човекът, че над него има къде-къде по-главни. Тогава той се ядосал и рекъл:

-Боже, боже, като има толкова главни над мене, какъв главен съм аз?

-Аааа, ти не си главен! – чул се глас. – Ти си главен. Бог тъй чу молбата ти, ама ти не се сърди. Той е малко шегаджия, та някои, гдето му искат да са главни, прави ги главени. Хай, много здраве.