Като направил света, господ по цял ден обикалял гори и поляни, радвал се на творенията си, но все му било криво, че няма кой да го похвали. Веднъж като се разхождал на слънце, мярнала се сянката му и господ викнал:
-Стани, друже!
И божията сянка се изправила, оживяла като човек до бога, но то не било човек, ами дяволът. Тозчас дяволът започнал да хвали господа за делата му като всички дяволи.
Оттогава господ върви заедно с дявола, защото той е сянката му. Затуй се допитва до него за много работи. Нощем я няма сянката, но кога е светло, всички я виждат.