БИК И ВОЛОВЕ

 

Едип бик задирял кравите на воловете. Бил млад, силен и не се прикривал много. Отначало воловете си затваряли очите пред туй-онуй, ала хорските приказки засегнали волската чест. Събрали се воловете да съдят бика. Най-младият, що бил скопен най-скоро, рекъл:

-Ние сме много, той е един. Да го скопим! След туй да го зажеглим в хомота, па да го питаме тогава, любовника, как се крави задирят!

Всичките волове тозчас се съгласили да бъде тъй, само най-старият вол, що бил видял най-много през живота си, рекъл:

-Тая няма да стане, както я мислите.

-Защо? – попитали го другите.

-Защото никой по света не помни вол да е надвивал бик!

-Какво тогава да го правим? – рекъл един.

-Както щете, тъй ме разберете – продължил най-старият вол, но всеки от нас е бивал поне веднъж в живота си като бика. Знаете, че само туй нещо си спомняме ние, воловете, докато влачим тежкия хомот. То ни крепи. Чуйте ме, волове! Ако е останала във вас, макар и капчица от оная бича кръв, да не закачаме бика. Нека всеки вол да вижда какъв е бил баща му!

Замислили се воловете и оставили бика на мира.