Hristo Pelitev Христо Пелитев , Вестник Стършел
Когато беше в рая, Адам ореше земята, сееше я и тъй поминуваха с Ева. Добре, ала змията излъга Ева да опитат забранената ябълка. И щом я опитаха, господ ги натири от рая. Рече им:
– Вървете си, щом не ме послушахте да орете земята и с хляба й да се храните, ами посегнахте на ябълката!
Взе жена си Адам и плачейки, с наведена глава, излезе от райската врата, която се затвори след него. Много му беше мъчно на Адам и никак не му се излизаше, но нямаше какво да прави. След него вървеше ангел и размахваше камшик от две змии направен.
Няколко дни се въртя Адам около рая дано бог го повика, но ангелът не му даде да припари около портата. Рече си тогава Адам: „Бог е добър, грешка щом има, ще има и прошка”. И двамата с Ева слязоха на земята. Започнаха от тъмно до тъмно да орат и сеят, да копаят и да вършеят. Мислеше си Адам, че колкото повече се трепе, с труда си ще изкупи грешката и пак ще се върне, дето е бил.
След години, като не го потърсиха, Адам облече новите си дрехи и тръгна към рая да види дали не е дошло време да му се прости и да се върне.
Попита ангела, що пазеше райските двери, дошъл ли е часът, а ангелът му рече: „Иди си, Адаме, и никога не идвай повече. Знай, че който посяга на божията ябълка, втори път в рая се не връща!”