Един човек заправил къща, ала и гредите му, и камъните, и плочите за покрива – всичко било от криво по-криво. Едва придумал майстор да му работи. Добър човек бил майсторът, решил да опита. От тъмно до тъмно дялал греди и камъни и излющвал плочи за покрива, но от кривото право става ли? Само си загубил времето човекът. Провикнал се тогава стопанинът:
Вижте го ей, вижте го майстора! Дадох му дървета като свещи, камъни и плочи му дадох дворец да издигне, а той ги зяноса и гредите ми направи на трески. С какво ще си вдигна къща сега?
Събрали се хората, съдят майстора, макар да знаели, че не е крив, в затвора ще го вкарат, зер всеки има нещо криво в къщата си. Искат прави греди и камъни да купи. С тях нова къща да издигне на стопанина и със свои плочи да му я покрие. Всички корят майстора, само един му вика: От днес нататък не оправяй криви работи, защото, който оправя криви работи, той излиза крив, майсторе!
А майсторът им вика:
Не съм виновен, човеци. Във всяка къща на тоя свят има нещо криво, ала само от криви неща къща не става.