ВСЕКИ С КЪСМЕТА СИ

 

Едно време, кога изпъдил Адама и Ева от рая, господ бил много ядосан, дето брали от ябълката му. Добре, ала минало му. Времето разкарало яда му и един ден рекъл:

-Ще трябва да видя как живее Адам с тая хитра жена на шията. Свързва ли двата края, каква е челядта му?

Един измежду ангелите рекъл:

-Аз често минавам покрай него, ала що деца е навъдил, да е жив и здрав, ушите му ще изядат. Наплодил е цялата земя с челяд всякаква – и бедна, и богата. И царе има от децата му, и патриарси, и знатни хора, и сиромаси по-много.

-Е, ти щом знаеш къде е Адам, иди сега и му кажи: – утре господ ти идва на гости да види как живееш и поминуваш – заръчал господ.

През нощта, известени от ангела за пристигането на господа, по-първите хора измили децата си, а сутринта ги пременили и ги завели на площада да го посрещнат. Децата това и чакали. Щом се появил, втурнали се да му целуват ръка, а той ги благословил:

-Вие деца, да сте живи и здрави, всичко, което си поискате, да ви се случи. Ти да станеш цар – -рекъл на царското момче. – Ти везир – рекъл на сина на везира. – Ти да си паша – казал на пашовия син. Ти да си кадия, ти да съветваш царя, ти момче да се ожениш за царската дъщеря, а ти да станеш големец!

И така на всичките нарекъл от хубаво по-хубаво, да живеят на тоя свят като бащите си.

Нали нямали свой ангел около бога да ги извести за идването му, жените на другите хора дошли късно на площада, когато господ си свършил работата вече.

Една жена, като слушала как той благославял онез деца, нали е майка, рекла:

-Дядо боже, имаме много още деца и момчета, и момичета, почакай да ги викнем и тях да благословиш.

-Защо сега не са тук? – попитал господ.

-Не знаехме, че ще идваш и не сме ги пременили за благослов – рекла жената.

-Децата не са виновни, викни ги да дойдат!

Жената викнала децата на другите хора, ала нали са деца, заиграли се, та не дохождат веднага. Накарали бога да ги почака. По едно време те се наиграли колкото им душа иска и захванали да дотърчават едно по едно. И нали не знаели кой е пред тях, не му целунали ръка. Нищо от това, господ благословил и тях.

-Ти синко, да станеш работник, ти – селянин, ти да бъдеш миньор, ти – войник, ти – обущар, а ти, девойче, домашна работничка да станеш – рекъл на едно момиченце.

Тъй господ благословил и тези деца да станат каквито са бащите им.

Оназ жена, която повика децата, рече на господа:

-Боже, и ти не си справедлив на тоя свят. Защо измитите и пременени деца благослови кое от кое по-голям човек да стане, а тия, дето не те познаха и не ти целунаха ръка, оставяш с такъв обикновен късмет.

-Е, това вече си е моя работа – рекъл господ – пък и нали знаеш, всяко дете с късмета си, булка!

-Всяко дете с късмета си, ама не излиза тъй, господи! Както благославяш, излиза: всяко дете с късмета на баща си! – рекла жената на господа.

Господ нищо не й рекъл.